Хю Джакман е австралийски актьор и продуцент със забележителна гъвкавост - има роли в киното, музикалния театър и телевизията.
Носител е на наградите „Сатурн“, „Еми“, „Златен глобус“, две награди „Тони“ и две награди „Сателит“, номиниран е за „Оскар“ и „БАФТА“. Известен е преди всичко с ролята си на Върколака в поредицата „Х-Мен“.
През 2001 година получава овациите на критиците за ролите си в романтичната комедия „Кейт и Леополд“ и в трилъра „Парола: Риба меч“. През 2006 г. участва във филма "Престиж”, а през 2008 г. се снима в приключенската драма „Австралия“. През същата година списание People го определя за „Най-секси жив мъж в света“.
През 2015 г. Хю Джакман влиза в образа на пиратът в предисторията на Питър Пан.
Изгубеното момче, което се страхува от всичко
Оказва се обаче, че животът на актьора има много повече общо с изгубените момчета от Невърленд, отколкото със злодея. През годините Джакман споделя за болезненото си детство и раздялата с майка си.
Той е роден на 12 октомври 1968 г. ( и днес навършва 54 г.!) в Сидни, Австралия. Баща му е счетоводител в университета в Кеймбридж, а майка му е домакиня, която се грижи за петте деца в семейството. Родителите му са родени в Англия, но се преместват в Австралия през 1967 г. чрез имиграционния проект Ten Pound Poms в търсене на по-добри възможности. Чрез тази програма австралийското правителство се опитва да привлече образовани британци и канадци (бели хора), които да живеят в Австралия. Един от прадядовците на Хю по бащина линия е грък, а една от бабите му - шотландка. Семейството на бъдещия актьор е силно вярващо в християнството и държи на образованието.
Когато Джакман е на 8 години, родителите му се развеждат и той остава в Австралия с баща си и двамата си братя, докато майка му се връща в Англия с двете момичета. Тази раздяла оставя дупка в сърцето му.
„Бях най-малкият сред братята и сестрите си и когато се прибирахме вкъщи, влизах първи. След раздялата на родителите ми изпитвах страх да се прибера. Не можех да вляза сам в къщата. Чаках отвън, уплашен, разочарован”, споделя актьорът.
Гневът, който нараства
Страховете в малкия Хю се разширяват в него – страхува се от тъмното, страхува се от височини. Усеща, че мрази ограниченията, които чувства, а тази омраза засилва още повече гнева му.
„От момента, в който мама си тръгна, се превърнах в уплашено дете, което се чувства безсилно. В мен имаше гняв, който излезе на повърхността едва когато бях на 12 или 13 години – знаех, че родителите ми могат да се помирят, но просто не го искаха, това го предизвикваше. През всичките години след това хранех в себе си надежда, че отново ще се съберат”, казва актьорът.
В училище лесно намира как да изкарва гнева си. „Имахме метални шкафчета и смятахме, че е забавно да ги удряме с глави, докато образуваме вдлъбнатини в тях. Търсехме кой е най-коравият и най-лудият сред нас“, спомня си актьорът.
В ученическите му години спортът също помага на Хю да се справи с тъгата си. „В играта на ръгби гневът ми излизаше наяве, гняв, който идентифицирам като гнева на Върколак. Удряха ме в лицето, а аз изпадах в бясна ярост”.
Като дете Джакман харесва да прекарва времето си на открито, прекарва много време на плажа, на къмпинги и в училищни ваканции из цяла Австралия. Иска да види и света. Прекарва много нощи, разглеждайки атласи.
Един ден пътува със самолет и открива, че на борда има храна. Решава, че щом има храна, трябва да има и готвач. В този момент разбира, че иска да стане готвач на самолет.
Джентълменство и нематериалност
Хю страда от липсата на майка си, но изпитва дълбоко възхищение към баща си и неговото джентълменство.
„Имах доста просветен баща, но ако погледнете биографията му, може да не изглежда така. Беше строг и имахме много подреден живот. Аз съм най-нематериалния човек, когото познавам, защото баща ми не ме е възпитал просто да изляза и да си купя тази или онази кола”, казва по-късно актьорът.
Той си спомня още, че никога не е чувал баща си да казва лоша дума за някого.
„Той винаги сдържаше емоциите си като истински джентълмен. От него научих, че усещането за загуба е снизходителна, егоистична постъпка.”
Родителите на Джакман силно вярват в смисъла на образованието и искат най-доброто за децата си.
„Баща ми беше истински идеалист. Ако поисках маратонки Nike, получавах категорично „Не“. Но ако поисках саксофон, още на следващия ден имах такъв и ме записваха на уроци. Не жалеше никакви средства за израстването ми като човек”, спомня си Хю.
От религията към актьорството
Религията, с която е свързан от малък, помага на Хю да овладее яростта и да се насочи към актьорството. „През цялото време посещавах различни събития на евангелистите. Виждах проповедниците им на сцена и имах странно предчувствие, че и аз ще бъда на такава”, казва Джакман.
След дипломирането си в училище той заминава за Англия, за да работи като учител по физическо възпитание, преди да се върне обратно в Австралия и да запише специалност „Комуникации” в Технологичния университет в Сидни. През последната година от следването си посещава курсове по драма, за да натрупа допълнителни кредити. Чрез тях усеща допълнителна мотивация. След като получава бакалавърска степен, Джакман завършва едногодишния курс „The Journey” в Actors’ Center в Сидни. Тогава интересът му към театъра се разгръща, а останалото се превръща в история.
По-късно той сравнява актьорството с религиозно преживяване.
„На сцената усещам интимност, която е напълно естествена, дори трансцендентална. С публиката мога да се чувствам толкова интимно, колкото със съпругата си… Понякога се чувствам повече себе си на сцената, отколкото извън нея“, казва Хю.
„Когато си позволиш да се предадеш на историята, на героя, на нощта, на публиката, трансцендентното се случва. И когато това се случи, няма нищо, с което да го сравниш на планетата. Това е моментът, който хората преживяват, когато се влюбват - плашещ и вълнуващ едновременно”.
Хю Джакман споделя, че излизането на сцената го прави щастлив и му дава блаженство, мир, спокойствие и радост”.
През 1994 г., той получава роля в 10-серийната телевизионна затворническа драма Correlli, в която е затворник, който започва опасен флирт със своя психолог – в тази роля влиза актрисата Дебора-Лий Фърнес.
По-късно Джакман се насочва към киното и прави холивудския си дебют в X-Men (2000), в който превъплъщението му в антигероя Върколак го утвърждава като печеливша екшън звезда. Хю дебютира и на Бродуей през 2003 г. като певец и автор на песни в мюзикъла „Момчето от Оз“.
Влюбвам се всеки ден все по-дълбоко в съпругата си
Хю Джакман превръща семейството си в основна ценност. Той среща любовта в живота си веднъж и я пренася във времето и до днес. Влюбва се в колежката с Дебора-Лий Фърнес, с която се среща на снимачната площадка на Correlli.
„Случайно се озовах в една и съща кола с Деб. Пътувах отзад, а тя се обърна и ми се представи от предната седалка. Просто каза „Здрасти, аз съм Дебора-Лий, радвам се да се запознаем”. И аз адски много харесах това момиче”, спомня си Хю.
Оттогава двамата вървят рамо до рамо, свързали сърцата си. Хю смята, че са се справили в брака си заради едно от правилата на Деb - никога да не се разделят за повече от две седмици. „И ние никога не се разделихме за повече от две седмици”, казва актьорът.
„Имам страхотен брак. За разлика от много връзки, в които има приливи и отливи, аз се влюбвам всеки ден все по-дълбоко и по-дълбоко. Това е най-доброто нещо, което може да ти се случи. Вълнуващо е”, споделя още той.
Двойката мечтае да имат деца, но за съжаление Деб преминава през два спонтанни аборта и решават да осиновят момиченце и момченце - Ава и Оскар. Хю Джакман е силно отдаден на децата си и дълбоко цени моментите си с тях. През годините открива и силата на медитациите и те присъстват плътно в ежедневието му.
„Медитирам два пъти на ден по половин час. В медитацията мога да се откажа от всичко. Аз не съм Хю Джакман. Аз не съм баща. Аз не съм съпруг. Просто се потапям в мощен източник, който създава всичко. Къпя се в него”, казва актьорът.
„Медитацията е най-добрата почивка. Тя е по-добра от най-добрия сън, който някога сте имали. Успокоява ума и изостря всичко, особено оценката ви за заобикалящата ви среда. Поддържа живота свеж”, смята още той.
Ето и други от запомнящите се цитати на Хю Джакман:
„Думата философия звучи високомерно, a значението ѝ е просто - любов към мъдростта. Ако обичате нещо, не ви е необходимо да четете за него. Просто го прегръщате, забърквате се с него, играете си с него, оспорвате го.”
„Обичам храната, всякакъв вид храна – корейска, японска, италианска, френска. В Австралия нямаме типична местна храна, имаме храна от всяка точка на света. Ние сме мултикултурни, израснахме с различни видове храна.”
„Спрете да обвинявате другите за това как се чувствате или за нещастията в живота си. Не може да преминавате през дните си, обсебени от мисълта какво е можело да бъде.”
„Разбрах, че актьорството е това, с което искам да се занимавам в живота си. Нищо никога не е докосвало сърцето ми така, както актьорството.”
„В момента, в който се роди детето ви, разбирате, че никой не знае абсолютно нищо. Ти просто имаш дете. Можете да прочетете всички книги, които харесвате, но за съжаление никое от вашите деца няма да я е чело книгите, така че на тях не им пука. Ще трябва да взимате решения в движение.”
„Американците са най-щедрата страна на планетата. Работил съм в Европа, работил и съм в Австралия. Ако в Америка си вършиш работата добре, те просто те прегръщат.”
„Бих продал душата си за добра кауза.”
„С възрастта все повече се проваляме, но трябва да поддържаме безстрашието на дете. Как? Като просто продължаваме напред. Аз никога не съм се страхувал да бъда глупак.”
„Да бъдеш добър съпруг и баща, са две отделни роли, но те са обединени от един общ духовен център.”
„Като актьор имате най-различни инструменти - тялото, гласа, емоциите, психиката. Във филма очите ви предават това, което имате в съзнанието си. В киното това, което не казваш, е по-важно от това, което казваш.”
„Жена ти винаги е права. Мисля да си го татуирам на челото.”
„Просто обичам да се правя на глупак. Около три години изкарвах прехраната си като клоун на детски партита.”
„В края на драматичното училище сключих договор със себе си: ще опитам да играя пет години. Бях на 26. Вече имах осем години работа в ресторанти и бензиностанции. Така че бях видял достатъчно малки фирми, за да разбера, че това е актьорството: малък бизнес.”
„Забелязал съм, че когато се отдръпнеш от страх, призракът на този страх никога не изчезва.”
„Подаването на ръка не е подаяние, а даване на възможност някой да продължи напред.”
„Ако приемеш болката, тя не може да те нарани.”
„В живота не съжаляваш за нещата, които си направил, съжаляваш за тези, които не си”.
„Представям си, че Буда, Исус Христос, Сократ, Шекспир и Кришна вечерят заедно на една маса и нито за момент не ги виждам да спорят.”
„Колкото повече време ви отнеме, за да постигнете успех, толкова по-трудно ще бъде някой да ви го отнеме.”.
„Ако не сте готови да се провалите в преследването на мечтите си, никога няма да ги постигнете.”
„Работя изключително упорито за това, което обичам, за да съм сигурен, че няма да се наложи да работя изключително упорито за това, което мразя.“
„Никой не открива нищо изведнъж. Нещата се случват бавно и с мъка.”
„Нищо никога не ми е отваряло очите така, както трансценденталната медитация. Дава ми спокойствие и тишина в един доста хаотичен живот.“
ДЖЕЙН ДИМИТРОВА
Свиренето на виолончело, дългите бягания и писането са моите терапевтични процеси. Винаги съм искала да се взирам с широко отворени очи във формите, в цветовете, емоциите и историите на живота. Обичам разговорите, които се превръщат в пътуване, преобръщат времепространството и променят посоките. Те са част от пътя на SELFMADE хората.