Писателят издава първата си книга на 40 г.
Паулу Коелю е определян като краля на популярната бразилска литература. Той е духовен гуру, книгите му са четат в целия свят, а цитати от тях заживяват самостоятелен живот, като се превръщат в ежедневно вдъхновение и мотивация за мнозина. В книгите си Коелю напомня колко е важно да преследваме мечтите си и да намерим голямата цел в живота си.
Въпреки че от дете мечтае да стане писател, той започва да пише чак на 30, a първата му книга излиза от печат, когато е на 40 г. Автор е на десетки романи и разкази. Първите му публикации излизат в средата на 80-те години, а оттогава е продал повече от 150 милиона книги. Най-известният му роман е „Алхимикът” (1988 г.) и въпреки че първоначалните му продажби са бавни, книгата се превръща в бестселър на New York Times и влиза в класация на 20-те най-четени на всички времена, преведена е на повече от 80 езика, a към 2022 г. е с 65 милиона продадени копия.
Паулу Коелю е може би най-цитираният жив автор, а „Алхимикът” – най-цитираната книга в света след Библията.
Сред почитателите на бразилския писател са Аугусто Пиночет (бивш президент на Чили), Бил Клинтън, Мадона и много други знаменитости и политически фигури от цял свят.
Въпреки успехите, които постига, животът на Паулу Коелю невинаги е бил във високите и положителни вибрации.
Родителите му го изпращат в психиатрична клиника
Роден е на 24 август 1947 г. (и днес става на 75 години!) в Рио де Жанейро в семейството на инженер и религиозна домакиня. Разказва, че си спомня момента след раждането си – тогава видял баба си да стои до легълцето му, и признава, че никога няма да забрави усещането.
17 години по-късно Паулу е изпратен от родителите си в психиатрична клиника. Те се притеснявали от антисоциалните наклонности на сина си и вглъбеното му желание да се превърне в писател. Смятали, че той трябва да поеме по по-прагматичен път и да осигури бъдещето си. Паулу три пъти бяга от клиниката, а през 1967 г. е освободен окончателно от нея.
За да успокои родителите си, записва да учи право, но прекъсва обучението си само след година и живее като хипи, пътувайки из Северна Африка, Европа и Южна Америка.
След като се завръща в Бразилия, започва да пише песни за бащата на бразилския рок Раул Сейшас.
Магьосничество, наркотици и оргии
В плен на военното управление
По това време слуша и проповедите на гуру, провеждащ сатанински ритуали. Паулу също започва да се занимава с магьосничество и окултизъм, употребява наркотици, участва в оргии... Междувременно работи като журналист и е политически активист. Има опит и в театрална група като актьор и режисьор.
Заради подривната си дейност през 1975 г. е арестуван от военното управление и е измъчван с електрошок. По-късно Коелю признава, че преживяването е било травматично, но не съжалява за нищо.
Рационалност и рутинност
След мъченията Паулу прекъсва рокендрол начина си на живот и започва да се скита в търсене на по-голяма цел. Обмисля възраженията на родителите си за желанието да стане писател и решава, че наистина ще е добре да се вслуша в гласа на рационалното.
Работи като изпълнителен директор в музикалната индустрия и сключва брак с жена от местната църква. Между 1975 г. и 1982 г. води напълно „праведен” живот, изпълнен с рутинност – работни срещи, правилно хранене и редовни чекове за труда си.
Паулу по-късно споделя, че не можел повече да понесе да бъда нормален. Напуска съпругата си, напуска страната си и започва да пътува по света с бразилската художничка Кристина Ойтичика, с която се е срещнал по-рано, а е негова съпруга и до днес.
Ел Камино
Голямата повратна точка в живота на Коелю настъпва, когато среща непознат в кафене в Амстердам. Човекът го съветва да направи традиционното римокатолическо поклонение в Сантяго де Компостела, известно още като Ел Камино, в Северна Испания.
През 1986 г. Куелю поема на това пътуване и преживява прозрение, което читателите на „Алхимикът” ще разпознаят – решава да следва мечтата си и да се превърне в писател.
През 1987 г., Коелю пише „Пилигримът”. В книгата разказва за своя живот, за пътуването си по пътя на Сантяго де Компостела и за необикновени събития, които се случват на обикновените хора. До този момент писателят се е отдавал на атеизма, будизма и други религии, но след като изминава дългия 500 километра път, се връща към католицизма. Първата му книга е приета добре, а година по-късно излиза и „Алхимикът“. Тя обаче е спряна след първоначалния си тираж от 900 копия.
Позитивното мислене преди всичко
Но Коелю вече е „въоръжен” със своята нагласа „позитивното мислене преди всичко“ и се обръща към друго издателство, което отпечатва „Алхимикът”, и я превръща в легенда на литературата за самопознание.
През 1990 г. излиза следващата книга на Коелю „Брида”, която разказва за красива ирландка, поела по пътя на духовното познание и пречистване. Това е универсалната история на всеки, стремящ се към истинска свобода и развитие на духа. Именно „Брида” насочва отново погледите към „Пилигримът” и „Алхимитът” и благодарение на нея те се превръщат в хитове.
Следващите книги на бразилския писател не остават по-назад. Във „Вероника решава да умре” (1998 г.) до голяма степен той описва собствения си опит в психиатрични клиники, а в „Захир” (2005), се връща към поклонничеството си през 80-те. Книгите на Коелю незабавно се превръщат в мания за почитателите му.
Духовен гуру
Те са разбираеми, увлекателни и с истории, които преплитат личната драма с универсални въпроси. Голяма част от тяхната привлекателност се крие в привидно философския им характер. Неговите идеи са насочените към изграждането на собствената си личнаст, на мечтите, любовта и откриването на цел.
Читателите на Коелю често го приемат като свой духовен гуру, но критиците му казват, че книгите му са по-скоро псевдофилософия и разказите му ще се впишат по-добре като епизод от „Спасители на плажа”.
Кралят на Twitter
Присъствието на Паулу Коелю в Twitter също е феноменално, с 15 милиона последователи. В неговия профил можете да откриете цитати от книги, мнения и видео канали, ретуитове на снимки на фенове с вдъхновяващи фрази от книгите му, бляскави селфита на залез и кадри, които напомнят, че книгите на Коелю са налични по рафтовете в целия свят.
Писателят има и свой канал в YouTube – PaulocoelhoTV, с над 460 хиляди абонати, но последната публикация в него е направена преди 7 години.
Паулу Коелю интегрира енергията, която има в себе си – енергия, граничеща с лудостта, енергия, озарила духовното, за да освети с нея и пътя на другите.
Споделяме с вас някои от неговите цитати:
„Ако мислиш, че рискът е опасен, опитай еднообразието – то е смъртоносно.”
„Животът тества волята на човек по два начина – когато нищо не му се случва и когато получи всичко наведнъж.“
„Светът се променя с вашия пример, а не от вашето мнение.“
„Ако си достатъчно смел да се сбогуваш и да кажеш „Довиждане”, животът ще те възнагради с новo „Здравей”.”
"Когато се стремим да станем по-добри, всичко около нас също става по-добро."
„Животът винаги чака да настъпи някаква криза, за да покаже колко е брилянтен в същността си.”
„Никога няма да можете да избягате от сърцето си. По-добре слушайте какво има да ви каже."
ДЖЕЙН ДИМИТРОВА
Свиренето на виолончело, дългите бягания и писането са моите терапевтични процеси. Винаги съм искала да се взирам с широко отворени очи във формите, в цветовете, емоциите и историите на живота. Обичам разговорите, които се превръщат в пътуване, преобръщат времепространството и променят посоките. Те са част от пътя на SELFMADE хората.